Каква е логиката и аргументите на жените, които се борят

Каква е логиката и причините на дамите, които се борят за непознати съпрузи? Научени от първа ръка.

Да научат, че мъжът им изневерява е призрачен сън за доста дами. Любовницата с право се смята за действителна опасност за фамилията и постоянните връзки. И тя има своите причини, които я оправдават в личните й очи.

Тази обстановка слага доста въпроси: за какво брачният партньор не напуща жена си или не напуща любовницата си? Защо мъжът не напуща фамилията, даже и да обича друга жена? На какво може да разчита една държанка при такива условия?

Срещнаме се с Евгения в едно кафене. Тя е млада, интелигентна и красива. Има забележителна позиция за възрастта си и обичайно възнаграждение, което й разрешава да води удобен метод на живот. Не жена, а въплъщение на триумфа. И въпреки всичко фразата „ животът е добър “ несъмнено не е за нея: Женя се оправя добре във всички области, като се изключи персоналната. И по какъв начин да повлияе на обстановката, тя не знае.

„ Хора като мен, нашето общество, фокусирано върху институцията на брака като основа на вселената, осъжда. Защото съм държанка, което значи, че съм от другата страна на барикадите от неразрушимите сякаш брачни връзки.

Това, че имам Иван е най-голямото ми благополучие. Фактът, че се срещнахме с него прекомерно късно, е най-голямата ми болежка. Той има семейство: брачна половинка и осемгодишен наследник, които обича повече от всичко на света. И преди всичко поради детето в никакъв случай няма да напусне жена си. Никога не съм срещал по-любящ и безвъзмезден татко! Той обаче се отнася и към жена си доста топло. Да, и няма по какъв начин да бъде по друг метод: тя е интелигентна, блага, положителна. Можехме да бъдем най-хубави приятелки с нея, в случай че не обичахме един и същи човек. Разликата е, че аз знам за това, а тя не. Въпреки че в действителност се познаваме с нея: от време на време тя идва в нашия офис, а няколко пъти даже е взела участие в нашите корпоративни събития (ръководителите ни приветстват, когато фамилните чиновници канят половинките си на корпоративни партита). Когато се срещнем, тя се усмихва благо, и вътре в мен всичко се свива от глупостта на обстановката. И аз се усмихвам, като в същото време си поисквам от все сърце тя да няма причина да идва тук. Защото желая брачният партньор й да бъде мой.

Да, бленувам да се разведат. На 33 години съм и даже в кошмарите си не мисля да пребивавам целия си живот в статута на държанка. Като всяка жена желая семейство и деца. Но към този момент си мисля, че на мен, явно, не е обещано да имам нито едното, нито другото: обичаният ми към този момент е женен и не е в въодушевление да трансформира нищо в живота си. Веднъж, в миг на обезсърчение, му споделих, че съм подготвена да се задоволя единствено с щастието да имам дете от него, само че той беше срещу. Каза, че самият той би трябвало да отгледа детето си, а да живееш в две фамилии е аморално и ще донесе доста болежка на доста хора. Но в този момент се оказва, че цялата болежка е единствено моя.

Като всички любовници, аз не обичам празниците и уикендите. Приятелите ми имат свои фамилии и свои каузи. Отношенията с мама са друга причина за главоболие. Тя знае за ситуацията ми и нейната позиция по този въпрос е безапелационна: аз съм нарушител, тъй като съм протегнал ръка на непознат мъж. Моите възражения, че и аз желая да бъда щастлива, тя не приема. Казва, че нямам право да диря щастието си на непозната територия. Тя просто раздира душата ми със своята решителност: вижда, че нямам потребност от никой различен с изключение на него, тъй че за какво ме принуждава да се впусна в безсмислено търсене на опция? Мама с упоритостта на човек, който знае всичко за живота, твърди, че чеп клин избива. Че би трябвало да намеря добър почтен мъж – и тогава ще имам късмет най-сетне да трансформира тази двойнствена обстановка. По нейно гледище се пробвах да отивам на срещи, само че постоянно се връщах изцяло смачкана: с човек, който не ти е забавен,

Понякога имам ужасни мисли. Например, да се обадя на жена му и да й опиша всичко за нас. Не съм го направила до момента, не тъй като ми е жалост за нея. Просто знам до каква степен ще докара това. Ще има скандал, само че тя няма да го напусне – множеството не оставят мъжете си просто по този начин. И той в никакъв случай няма да ми елементарни. Тоест шансът да го изгубя след такова позвъняване е доста огромен.Така че не мога да пожертвам.

Напоследък от ден на ден мисля за житейските си вероятности.

Бъдеще, за мой смут, не виждам. Не мога да се събера с обичания човек, да имам дете от него – също. Знам едно – обичам го. За мен е значимо и през днешния ден, и на следващия ден да имам опция да бъда покрай него, да го видя, да чуя гласа му, да усетя докосването му. Мама споделя, че това е фикс идея и несъмнено ще премине. Но тази фикс идея към този момент е на седем години! И не знам какъв брой време ще продължи. Аз съм по едно и също време щастлива и нещастна. Имах шанса да срещна единствената обич в живота си, колкото и да е горчива, това е моето женско благополучие … „.